107. БУДИНСКА РАДА

Български народни песни

Мари Радо, бяла Радо!
Цар царува в Цариграда,
бяла Рада в Буден града.
Биха турци, биха гърци,
биха млади йеничаре,
не можаха да разбият
нови града Буденова,
дур' не доде Татар паша,
Татар паша сос татари.
Дваш обиде, триш удари;
твари ми се разлюляха,
ключелки са потрошиха
и порти са отвориха,
та йе влязал Татар паша.
Та йе нашал бяла Рада,
дека яде циро йегне
и пие си руй'но вино
с Петра бана, мили брата,
и Ивана побратима.
Петра бана погубиха,
а Ивана посякоха,
бяла Рада поробиха.
Вързаха и бяло лице,
бяло лице с бяла въла,
черни очи с черна въла!
Туриха я во кочия,
главиха и (турчин) коджиджия,
да кара Ради кочия.
Върваха мало и млого,
отидоха край морето,
моренки оро играят.
Рада на турчин говори:
- Турчине, коджиджие ле!
Отвъри ми бяло лице,
бяло лице с бяла въла,
черни очи с черна въла,
да погледам горе-долу,
горе-долу по орото
по орото, по момите,
дано вида от моята,
от моята мила рода.
Коджиджия отговаря:
- Ти щеш, Радо, да си видиш
твойта, Радо, клета рода,
кога роди върба грозде,
а ракита жълти дюли.
И Рада му отговаря:
- Коджиджия, брат да ми си,
я подай ми влашко ноже,
да разрежа тая ябълка,
устата да си раскваса.
Коджиджия и подаде,
и подаде влашко ноже;
прободе са бяла Рада,
прободе са в клето сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.