105. МОМЧУЛА ВОЙВОДА

Български народни песни

Коня коит Момчула войвода,
на вечер ми коня потковуват.
Тога велит Момчулица млада:
- А стопане, Момчула войвода!
Ке те прашам, пра'у да ми кажиш,
квечерина коня потковуваш,
на утрина коня с' обосуват.
Отговори Момчула войвода:
- Ель ме чуеш ти, моя невесто!
Лель ме прашаш, право ке ти кажам.
Квечерина коня потковувам,
на утрина кон се обосуват;
Яс си одам у Солуна града,
тамо любам еврейка девойка.
От там одам у град Белограда,
и ъ люба Мара Белоградска
и пак одам у Стамбола града,
любам цару Костадину сестра.
Бог да бие Момчулица млада!
Написала едно парче книга,
го допрати во Стамбола града,
на онего цара Костадина:
- Харам ти била твоята живот!
Момчула ми твоята сестра любит.
Чуи мене, цару Костадине!
Со юнаство Момчула не фащаш.
Кога одит Манастира града,
обичаят без оружье одит,
малу нещо ти се пособери
и отбери три хиляда мина;
да си станеш рано во събота,
да си стигниш бърго во неделя,
ке си бидит в църква на закона.
Що ми рече цара Костадина:
- Кафпе едно Момчула войвода!
Та ми собра три хиляда мина,
та си вявит таа бърза коня,
пра'у тегнит в града Манастира,
си достигна на църква испущанье,
си излегвит светот от църквата.
А що беше Момчула войвода!
Той си явна своя бърза коня,
па излезе от град Манастира.
На Момчула коня се затресе
и Момчула коню му велеше:
- Ой ти, коню, ой ти, добар коню!
Вака други път не си сторило.
Тога коня му се отговори:
- Бог да биет нашата стопанка,
да не сторит некоя превара.
На Момчула тогай му текнало;
ми с'опули по бели друмо'и;
се задале мъгли и право'и,
г' обколисват люгье оружени.
И пак коня нему говореше:
- Ти, стопане, юнак и яс юнак,
качи ми се на мои рамена,
па влези ми в царева ордиа,
ако нещо пусат си немаме,
како господ нас ке поможит.
Дупна коня како силен ветар,
ми расцепи юнак све ордиа,
ми дотърча до камни дворо'и;
вити порти биле затворени.
Я догледа своя мила сестра,
па йе викат що глас той ми имат:
- Бъргу, мила сестро, отвори ми,
да си земам моето оружье,
да истепам тие копилиня!
- Ейди брате, мои мили брате!
бог да биет твоя жена млада!
Тая мене кога я си спиех,
ми смолоса моя руса коса
ми засмоли на овье диреци.
- Търгай, сестро, друга ке порастит,
защо мие оба загинафме.
И сестра му яко се разлюти,
кало търгна от диреци коса,
на диреци парче останало.
Си дотърча в шарен нейдзин ковчек,
си извади триста лакти платно,
ми го търгат него'ата сестра.
- Търгай, сестро, ако бог поможит,
ак' поможит да си откиниме,
нейзе майка ке йе расплачиме.
Бог да биет Момчулица млада!
Си изваде ноже от пазу'а
и пресече триста лакти платно;
и си падна юнак зат дворо'и,
снъга му се тога преврушила,
ръце, нодзе, глава искършиле.
Си достигна царе Костадине,
па седна на свилени постели,
йе говорит Момчулице младе:
- Ой, невесто, Момчулице млада!
Донеси ми Момчулова руба,
на Великден коя облеквеше.
Си отвори шарени ковчедзи,
си изваде свила и кадифе,
си изваде самура калпака.
Кога царот на глава го кла'ат,
на рамена калпак му легнало;
на калпака триста драма злато.
- Уще Момчула що ми имаше!
Му извади Момчуло'и скорни,
кога царот скорни 'и видело,
двете нодзе царот 'и пикнало
и обете нодзи 'и созеде.
Тогай царот ми се зачудило,
таков добар юнак що загина.
Тогай вика на своите люгье:
- Фатете ъ Момчулица млада,
що предаде своиот стопана,
кренете ъ и запретайте ъ,
закопайте ъ дури до колена,
намачкайте лоя и катрана,
оган дайте на русите коси,
изгорите ваква биханиа.
Я запали'е и се изгори
и се стори мъгли и прово'и.
Изговори Момчулова сестра:
- А честити цару Костадине!
Опули се в мене окаена,
како брата я да си прежалам!
Гледай църни кървой от главава;
мене не йе брига за косата,
мене не йе брига за болята,
бар ни живот я не си я сакам,
тук' си тъжам мои мили брата,
що загина от недугова жена.
Си я зеде него'ата сестра,
цар Костадин и йе говореше:
- Право имаш, 'убава девойко!
Кой как солит, така ке си съркат;
кой как чинит, така ке си на'ит;
биди жива и разговори се,
друга коса, девойко, ке никнит.
Со себе си зеде лична мома,
я однесе у своите дворье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.