|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
104. СТОЯН И ТУРЧИН
Български народни песни
Обложил ся е млад Стоян
сос турчина презморчина.
Стоян да пие ракия,
а турчин червено вино;
Ако са Стоян опие,
турчин от Стоян да земе
Калинка първо венчило;
Ако ся турчин опие,
Стоян от турчин да земе
черното конче арапско.
Слуга им била Калинка,
Стояну чаша отлива,
турчин зад рамо излива,
доде си заспа млад Стоян.
Турчин Калинки думаше:
- Хайде, Калинке, да вървим,
близо до море да станем!
А Стоянова майчица
по дворовете ходеше,
Стояна люто кълнеше:
- Бог ми тя убил, Стоене,
убил тя господ, поразил!
Ти сега сън сънуваш,
турчин Калинка отведе.
Къде е зачул малд Стоян,
ситни си слъзи порони
и на майка си думаше:
- Я ми кончето оседли
и ми сабята окачи.
Па си на конче думаше:
- Коньче ле, вихробойче ле!
Ако си турчин достигнеш,
Калинка да си зема,
главата ща ти посребра.
Па си коньчето въседна,
и в път като вървеше.
Свирката свири, говори:
- Постой, почакай, турчине,
двамата да съ поборим
и двама да съ поколим.
Ако ти мене заколиш,
проста да ти е Калинка,
Калинка първо венчило.
Калинка хитра гидия
и па на турчин думаше:
- Я си кончето повсправи.
Стоян си при тях достигна,
Калинка от коня слезе;
Стоян си турчин не гледа.
(...)
Панагюрище.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|