102. МАРКО И ГИНО АРНАУЧЕ

Български народни песни

Постил Марко пости Великденски,
седум недели седум пъти ял
без вино, без люта ракиа.
И ми дойде ден Великдена,
станал Марко на веля събота,
се променвит, лепо се наружвит;
и му велит млада Марко'ица:
- Ай ти, Марко, мои господине,
Аль да кла'ам твоя остра сабя,
аль да кла'ам жълта боздогана?
И йе рече Марко Кралевике:
- А егиди млада Марко'ице!
Не ке ода на войска царе'а,
не ке ода негдека на свадба,
та да зе'ам моя остра сабя;
тук ке одам в църква Арангела,
Арангела църква на причесна.
Бог йе убил млада Марко'ица,
защо беше умна и разумна;
и я зеде сабя дипленица,
що се диплит двана'есет дипли,
во дължина двана'есет педи,
во ширина що беше четири;
му я кладе сабя от скришема,
му я кладе коню во гривата,
му целива коню църни очи
и му рече млада Марко'ица:
- Коню, коню, жити църни очи!
Ако видиш негде Марка во зло,
да му кажиш нег'ва остра сабя.
Си киниса Марко Кралевике,
да си одит в църква Арангела.
Колку пойде во гора зелена,
го сустрети Гино Арнауче.
И му рече Марко Кралевике:
- Добро утро, Гино Арнауче!
- Дал бог добро, незнаена дельо!
- Къде вака, Гино Арнауче,
къде вака коня си потерал?
Тога зборвит Гино Арнауче:
- Ай те тебе, незнаена дельо!
- Яс ке одам у Марка Кралевикя,
Марко ми е в църква Арангела,
ке му грабам сестра Ангелина,
ке му сторам големи намзулак;
оти има три години време,
яс 'се сакам, той ми я не дават.
Тога рече Марко Кралевике:
- Ай со здравье, Гино Арнауче!
Ако можиш, бог да ти поможит!
Колку Марко ми се отделило,
мошне жалят и умилно плачит
и со коня лакардии чинит:
- Леле коню, леле бърза коню!
Как не имаф моя остра сабя,
да пресечам Гино на пътища!
Ке ми сторит големи намузлак,
ке пограбит моя мила сестра.
Даде господ коня отго'ори:
- Ай ти, Марко, мое господине!
Не кла'и си големи каса'ет,
тук побарай во моя'ва коса,
да си найдиш твоя остра сабя.
И си зеде Марко остра сабя,
назад коня Марко си потера;
и си рече Марко Кралевике:
- Леле боже, леле мили боже!
Сега, боже, мене поможи ми,
пак ке постам пости Великденски,
пак ке дойдат дена Велигдане,
да си одим в църков на причесна.
Го прифтаса Гино Арнауче
и му рече Марко Кралевике:
- Чакай ми се, Гино Арнауче!
Чия сестра ке одиш да грабиш!
Се застоа Гино Арнауче.
Се фати'е с онье остри сабьи;
остри сабьи си 'и искърши'е,
а юнаци не се загуби'е.
Се фати'е со тонки рамена;
и го фати Гино Арнауче,
си го фати Марка Кралевикя,
до колена в земи го закопа,
ущ' едношка дури до пояса,
колку гла'а да му я пресечит;
бог го убил Марка Кралевикя!
Защо беше умен и разумен;
що му рече Марко Кралевике:
- А егиди Гино Арнауче!
Я ти падвам на твоята нога,
како сакаш, така да ме губиш,
туку ти се тебе милно молям,
да м' однесиш на долна ме'ана,
тамо имат млада карчмарица,
многу вино тамо сум йе пило,
сум йе пило, не сум йе платило,
да ме губиш пред нейдзини очи
и нейдзини кеиф да йе сториш,
защо ми йе тая баш душмана.
Се измами Гино Арнауче
и му фърли дробнана синджира,
си го фърли зад себе на коня,
го однесе на долна ме'ана.
Го догледа млада карчмарица;
не му беше тая баш душмана,
тук му беше верна посестрима.
- Ела, ела, Гино Арнауче!
Аль го носиш моиот асмиа!
Бог да прости къде си го фатил!
Оти имат токму три години,
вино пиет, пари не ми дало.
Си отиде Гино на ме'ана,
си го зеде млада карчмарица,
Марко го скри в шарена ода'а,
и го служит Гина Арнауче,
и го служит со люта ракиа,
по ракиа манджи господарски,
а по манджи вино тригодишно,
а по вино бильки чемерливки.
С' опияни Гино Арнауче;
и йе рече Гино Арнауче:
- Ай ти тебе, млада карчмарице!
Ти се молям арно да го държиш,
да н' побегнит нашиот асмиа,
от' ке легна мало да поспиа.
И му рече млада карчмарица:
- Немай гайле, Гино Арнауче,
яс го имам него заключено!
Му подаде шарена перница
и му фърли свилена йоргана,
да поспиет Гино Арнауче.
Колко заспа Гино Арнауче,
и си стана млада карчмарица,
и си зеде сабя мъжо'а си,
си отвори шарена одаа,
му изваде дробнана синджира,
му подаде Маркойе остра сабя:
- Стани сега, Марко Кралевике,
да загубиш нашиот асмиа.
Си го отскри Марко Кралевике,
си го отскри Гина Арнауче
и му зеде гла'а до рамена;
и йе рече Марко Кралевике:
- Ангелина, моя мила сестро!
До сега т' имаф верна посестрима,
а от сега сестра рогена!
Го зедо'е Гино Арнауче,
го фарли'е во бела Дунава.
Назод дома Марко си отиде;
ко дойдо'е пости Великденски,
пак си пости Марко Кралевике.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.