101. МАРКО, АРАПИН И МАРКО'ИЦА

Български народни песни

Марко беше више на дивани,
се опули по бели друмо'и,
йе збору'ет на своя невеста:
- Ой невесто, мое мило добро!
Що ке бидит мъгли и прохо'и
под Вароша, по бели друмо'и?
- Дейди Марко, мой мили стопанин!
Да не ми йе голема превара!
Уще речта двата не изрекле,
ето порти вити се клюкает.
Йе зборуват Марко невесте си:
- Пойди слези во наши дворо'и
и погледай що се порти клюкат!
Ми отиде млада Марко'ица,
кога гледат църна арапина.
- Ели чуеш, млада Марко'ице!
Даль е тува Марко Кралевике?
Сум го чуло много вино пило
и на облог се обложу'ало;
ако сакат да с' обложу'еме,
мие двата вино да пиеме,
ако мене тои ме надпиет,
ке му да'ам моя добра коня,
ке му да'ам моя остра сабя,
со сабя глава да пресечит;
ако него вино го надпиам,
да ми даит млада Марко'ица.
Тарчаинчкум се качи на диван:
- Дейди Марко, мои стопанине!
Сама, велит, лова що ни дошла,
що ни дошла църна арапина,
що ни дошла църна арапина,
на облога он се обложу'ет;
ако вино него го надпиеш,
ке ти да'ит нег'ва добра коня,
ке ти да'ит нег'ва остра сабя,
со сабя глава да пресечиш;
ако вино тои те надпиет,
да му да'иш млада твоя любов.
- Ай отвори наши вити порти,
нека влезит църна арапина!
М' отвори от дворье вити порти;
коня върза в дълга конушница,
па се качи више на дивани.
Що си пи'я три дни и три ноке,
в три дни никой од ним не се опи;
А Маркойе му се злодеало,
седеекюм, вино пиеекюм;
на арапот Марко му зборваше:
- Дейди арап, море църни арап,
изин дай ми малу да прошетам!
Малу по двор Марко се прошета,
бъргу по скалици се искачи,
с' искачи за вино загорено;
чабур чаша полна ми испило,
чабур чаша седумдесет ока.
Бог да биет църна арапина!
Беша клало билки чемерлики;
а я испи, дремка го навали.
Легна Марко малце да преспиет
и он колай не се разбуду'ет.
Бог да биет църна арапина,
що йе велит младе Марко'ице:
- Промени се, млада Марко'ице!
Бладзе си ти, що ке мен' кердосаш
и мене со тебе юш най-бладзе.
- Фало богу единому, велит,
защо ти мене ке ме избавиш
от овего тешка пианица!
Почекай, постой ти да соберам
'се моето рубо невестинско,
да му земам оружье Марково!
Бог да биет църна арапина!
Не ми чекат млада Марко'ица,
туку рипна на нодзе юначки,
пра'у търгат долна конушница,
своя коня от тамо отрешует,
па Марко'а коня отвързует,
си я качи млада Марко'ица.
Не ми терат, како кон се терат,
туку како силен ветар бегат.
Приближи'е до Солуна града.
Тамо велит млада Марко'ица:
- Дейди арап, дейди златен арап!
Марко овде с' имат побратими,
мене тие веднош ке познает;
а тебе на часот ке загубет;
слечи твое свилно 'убао руво
и я него да си го облечам,
страшен делиа да им се гледам;
па ти стори се кабаетлиа,
гьа многу люгье си исклало,
многу грешки 'сегде си сторило,
да те носам пра'у Цариграда.
Що пойдо'а на ладна ме'ана,
на ме'ана во Солуна града.
Личба личит млада Марко'ица:
- Да слушайте, солунски граждани!
Овой хайта мошне кабаетлиа,
колку кървье турил по друмо'и,
колку недугай хайта не сторило,
ке го носам пра'у при султана;
немой некой арап да загубит,
оти джувап никой не ми дават!
Нокье стана млада Марко'ица,
до рамена глава му пресече;
утро само кога се осъмна,
пищит тога страшен делибаша:
- Аль слушате, солунски граждане!
От вас сакам църна арапина;
кой нему ноке глава пресекло?
'Си граждани арно разберите,
бар' едно живо не остава!
Тук се молят солунски граждани:
- Не можиме, велет, край да найме,
кой йе арапина загубило;
све ни сакай, що ке ни посакаш
да да'име и да се простиме.
- Благо дайте дванайсет товари
со 'се мъски, с млади кираджии;
арапина така ви проща'ам.
Йе дадо'а солунски граждани,
йе дадо'а 'се, що посакала.
Та потера двана'есет мъски,
от Солуна назад се вратила.
Излего'а под Солуна града,
под Солуна в зелени ливади,
ми го стрети Марка Кралевикя.
Изговори Марка Кралевике:
- Даль ме чуеш, страшен делибаша!
Дали идеш по море, по вода,
дали идеш по бели друмо'и?
Ке те прашам, нещо да ми кажиш!
Изговори страшен делибаша:
- Кажи, Марко, Марко Кралевике!
Що неволя, Марко, ми те нашло?
- Дали стрете църна арапина
да си носит 'убава невеста?
- Дейди Марко, Марко Кралевике!
Яс си идам от место далечно,
яс си стретиф църна арапина
преку Стамбол тридесет конаци,
кай носеше 'убава невеста,
во погледот како Марко'ица.
Дейди Марко, Марко от Вароша;
дали кральство, море, не повеляш,
даль не можиш друга да си найдиш,
мъш сакала и мъш си избрала.
Дали чуеш, Марко Кралевике!
Ай ти назад, Марко, поврати се,
дванадесет товари да тераш,
да то'арвиш со моиот слуга,
да то'арвиш и да расто'арвиш.
Киниса'е по бели друмо'и;
негде-годе жена потеру'ет,
ми го биет с три струка камджика,
ми го биет Марка Кралевике;
негде-годе петици згазу'ет,
от петици църн кърв потекует.
Си дойдо'а тие до Пирока,
си фтаса'а под бела Плетвара*.
Тога опет страшен делибаша,
опет фати Марка да прашует:
- Дейде Марко, Марко Кралевике!
Да я видиш млада Марко'ица,
дали можеш неа да позна'иш?
Изговори Марко Кралевике:
- Даль ме чуеш, страшен делибаша,
немой хатар тебе да останит!
Кога гледаш во сурова земя,
ти прилегаш млада Марко'ица;
кога гледаш она ведро небо,
нигде немат по-страшен от тебе.
И дойдо'а во бела Плетвара.
Рипна от коня млада Марко'ица,
качи Марка свои стопанина:
- Яз сум твоя млада Марко'ица.
- Простум тебе мойте църни кървье
и прощам ти три струка камджика,
що биеше по глава, по чело.
Си ойдо'а више на дивани,
расто'арье дванайсет т'вара благо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.