10. * * *

Български народни песни

Заградила самовила,
заградила вито кале
ни на небе, ни на земя,
загради го в темен облак.
Що бе побив побивала,
'се юнаци погодени;
що бе преплит преплитала,
'се девойки белолики;
що бе пряло прелагала,
'се невести чернооки;
що бе покрив покривала,
'се дечица пеленчета;
на портите диреците,
'се кметове белобраде;
що бе подбив подбивала,
'се кметици белополи.
Не стигнаха самодиви
седумдесе дребни деца
да покрие вито кале.
Хабер прати самодива,
хабер прати во Прасково,
до прасковски чорбаджии:
"Да ми дадат прасковчане
край Дунава гъсти села,
да обера дребни деца,
да покрия вито кале."
Собрале ся прасковчане,
собрале ся, сдумале ся;
не давале самодиви
край Дунава гъсти села
да обере дребни деца;
давале и планиньето,
да излезе со вихрушка,
да обере вити ехли,
вити ехли и борове,
да покрие вито кале.
Йедоса ся самодива,
па излезе на планина;
три дни валя, три дни духа;
изскубала вити ехли,
вити ехли и борове,
та покрила вито кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.