74. ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Български народни песни

Овчар си гора питаше:
- Горо льо, горо зелена,
доскоро беше зелена,
сега ми, горо изсъхна -
дали те пожар пожарил,
или те слана сланила?
Гора овчарю говори:
- Овчарко, млади овчарко!
Нито ме пожар пожарил,
нито ме слана сланила;
снощи, овчарко, минаха
до три синджира със робе.
Първият синджир, овчарко,
все тези млади девойки.
Кога девойки заплачат,
гора се с върше превива -
широки друми метеше.
Девойки плачат и думат:
"Боже льо, вишни Божичке!
Тез наши тежки дарове,
ткаени, недоткаени,
белени, недобелени -
кой ли ще да ги изткае,
изткае, още добели?"
Вторият синджир, овчарко,
все тези млади невести.
Кога невести заплачат,
гората с шума опада.
Невести плачат, нареждат:
"Боже льо, мили Божичке!
Тез наши дребни дечица,
сутрин без майка станали,
за майка плачат и питат:
- Дали е майка при крави?
Да беше майка при крави,
телци не щяха да реват.
- Дали е майка на вода?
Да беше майка на вода,
котлите щяха да дрънкат."
Третият синджир, овчарко,
все тези млади юнаци.
Кога юнаци заплачат,
гора с клонове изсъхва
Юнаци плачат, нареждат:
"Боже льо, мили Божичке!
Тез наши цръни биволи,
прегнати, неразпрегнати,
кой ли ще да ги разпрегне?
Тез наши цръни угари,
орани, недоорани -
кой ли ще да ги изоре?
Таз наша пшеница,
сеяна, недосеяна,
кой ли ще да я досее?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.