|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
92. МЪГЛА И СЛЪНЦЕ
Български народни песни
Девойко, девойко! Девойкини двори,
Девойкини двори мъгла попаднала,
Мъгла попаднала, роса заросило.
Девойкина майка у двор, низ двор ходе,
Дребни слъзе роне, руси коси скубе,
Руси коси скубе и на Бога вика:
- Боже, мили Боже, що си ме милувал,
Що си ме милувал, тъй си ме дарувал
Една мила керка, другому го дадох,
Другому го дадох, и без нум останах!
Девойко, девойко! Юнакови двори,
Юнакови двори слънце огреяло,
Юнакова майка у двор, низ двор ходе,
И се крехко смее, и на Бога вика:
- Боже, мили Боже, що си ме милувал,
Що си ме милувал, тъй си ме дарувал:
Една мила сина, една мила снаха!
Кратово; сватбена, когато очакват идването на сватовете (СбНУ
2, 61).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|