|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
61. НЕВЕСТА В ГРАДИНА
Български народни песни
Слънце ми зайде, мале майко ле, връх планина,
Едно ми зайде, друго ме огряа,
Я си не знаех али е нокя;
Току помина овчар со овци,
Кога ми рече: - Добър ти вечер!
Тога ми текна, али е вечер.
Засилих коня, дойдох си дома,
Дойдох си дома на среде ноки,
Порти си найдох се затворени.
Засилих коня, прескочих порти,
Да си се качих на висок диван,
Тамо си найдох пуста постеля,
Како послана и не крената;
До постелята можконо дете,
Как повиено, неразвиено.
От си излягох на мали врата,
Тамо си найдох млада невеста:
Главата клала во трендафил.
Нозите клала во карамфил,
Роците клала во босилек.
Дебърско; великденска (Илиев, 276; Икономов, 30).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|