|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
51. ПРОЛЕТ
Български народни песни
Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала,
се е излело на трева
и стока, маре, и мака;
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на хилядници овчици
и на стотини козици.
Сичка е стока весела,
сичко е живо станало,
сичко е живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орач ми оре в полето
полските рамни рудини,
полските цали цалини,
два му волове ангьеле,
стратурково му ралото,
босилкьови му жеглите.
Босильок млогу мерише,
та сичко живо сабуди,
сичките живи животни,
сите по него пойдоа,
сите се богу молеа:
-Я дай ни, боже, я дай ни,
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добар берекет!
Войняговци, Софийско; лазарска на стопанин (СбНУ 1, с. 23, №
14).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|