|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
34. ГЯЧЕ В СВЕТА ГОРА
Български народни песни
Имат майка мили сина,
Го промяна, го наружи,
Та го пущи Света гора,
Да се учи лудо гяче,
Лудо гяче манастирче.
И се учи с'изнаучи,
Се сторил лудо гяче,
Лудо гяче манастирче,
Книга пеят, слъзи ронят.
Го догледа игуменот,
Игуменот му зборваше:
- А егиди, лудо гяче,
Защо ти се нажалило,
Книга пеиш, слъзи рониш?
Али ти се нажалило,
За твоята мирна земя?
Али ти се нажалило
За твоиот мили татко,
Ил за бракя, ил за майка?
Лудо гяче с' отговори:
- Ей ти тебе, игумене!
Та ни ми се нажалило
За моята мирна земя,
Ни за татко, ни за бракя,
Току ми се нажалило
За мойта стара майка!
Струга; лазарска, на жена, която има син да се учи (Миладиновци,
488).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|