|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
23. ИЗВАДИЛА ОГЛЕДАЛЦЕ
Български народни песни
Расла, расла малка мома
Ей Коледо, мой Коледо!
Въз майчица, въз бащица,
Като бръшлян въз бял камък,
Като ела въз планинка.
Па си расла и порасла
Обзела си кобиличка,
Кобиличка, бели менци,
И отиде таток долу,
Таток долу на езере,
Да си взима студна вода.
Стъпила си на бял камък,
Наляла си бели менци,
Омила си бели ръце,
Бели ръце до лактете,
Бели ръце, черни очи.
Па си бръкна във пазвичка,
Извадила огледалце,
И се сама огледова,
И се сама раздумова:
- Как съм тънка и висока,
Що не съм си по-черночка,
Попа бих си разпопила,
Калугера опопила!
- Слушай, слушай, малка моме!
Тебе пеем песенчица,
Тебе пеем, Бога славим!
Колко здраве по планиика,
Толкоз здраве на таз къща!
Ловчанско; коледна - на момиче (Стоин-ССБ, 597).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|