|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
18. МОМА И СЛЪНЦЕ
Български народни песни
Пофали се момина майка
Снощи вечер на кладенец
Пред момите, пред момците,
Че си има малка мома:
От слънцето и по-хубава,
От месеца и дваж гиздава!
Де я зачу ясно слънце.
То проводи ясна зора,
Ясна зора калесничка,
Да калеса малка мома,
Да се с слънчом надгряова,
Та да видим кой кого ще,
Кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прифана,
Тя си наля крондир с вино,
Че отиде у момини,
У момини в равни двори,
Равни двори, чемшир порти,
Че почука, хем повика;
- Излез, излез, малка моме!
Не излезе малка мома,
Най-излезе момин майка.
Отговаря ясна зора:
Ти ли си се пофалила
Снощи вечер на калденче
Пред момите, пред момците,
Че си имаш малка мома,
От слънцето по-хубава,
От месеца дваж гиздава?
Отговори момина майка:
- Имам си я, бъх не фащам!
Отговаря ясна зора:
- Чунким имаш, бъх не фащаш,
Премени я, нареди я,
Ситно плитки оплети я,
Изведи я на Юрдана,
На Юрдана, над изтоци,
Да се с слънчом нагряова,
Та да видим кой кого ще,
Кой кого ще надгрее!
Момина майка реч прифана,
Премени си малка мома,
Премени я, нареди я,
Ситно плитки на редици,
Изведе я на Юрдана,
На Юрдана, на изтоци,
Дето слънце рано грее,
Месечинка зора дава,
Да се с слънчом надгряоват,
Та да видим кой кого ще,
Кой кого ще да нагрее.
Кога огря ясно слънце,
То огряло две планини,
И третята насиняло.
Кога огря малка мома,
Тя огряла сичка свята.
Отговаря ясно слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
Дето изхрани това чедо!
Лице му се белееше
Като пряспа дваж превята,
Очи му се чернеяха
Като угар триж орана,
Вежди му се синеяха
Като гайтан на нов дюкян,
Руса коса възрешило
Като ела във усое.
На здраве ти, малка моме,
Тебе пеем, Бога славим!
Бердянск, Южна Русия; коледна - на мома (Върбански, 28).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|