17. ЮНАК И СЛЪНЦЕ

Български народни песни

Пофали се добър юнак,
Колади, каладе ле!
Снощи вечер на кладенци
Пред момите, пред момците:
- Аз си имам добро конче,
Добро конче, бърже ходи,
Обходям, за ден вземам,
За ден вземам сета земя,
Обикалям и дохождам!
Как го й зачул' ясно слънце,
Отговаря ясно слънце:
- Хой те тебе, добър юнак!
Да се фаним, обзаложим,
Обзаложим голям залог,
Да си сторим вяра й клетва:
'Ко обидеш за ден земя,
За ден земя, сета земя,
'Ко обидеш и да додиш -
Да ми земеш мила сестра,
Мила сестра Ангелина;
'Ко не можеш да обидеш,
Ще ти зема добро конче!
Излязал е добър юнак
Сутро рано преди слънце;
Слънцето си изгряваше,
Добри юнак конче седлай;
Оседла го добър юнак,
Извади го срещу слънце,
Дору метна дясна нога,
Че отиде кончето му
Че отиде до сряда земя;
Пък слънцето на обяда.
Че си запря добър юнак
На сряда земя под сянчица,
Под сянчица оряхова;
Че си върза добро конче,
Че го върза у оряхче,
Че си легна та си заспа.
Кончето му с крака рита,
С крака рита, с уста цвили:
- Стани, стани добър юнак,
Че отиде ясно слънце,
Че отиде на връх пладне!
Че се стресна добър юнак,
Че си скокна добър юнак;
Че отвърза добро конче;
Дору метна дясна нога,
Че обиди сета земя,
Че обиди и се върна.
Че отиде на слънцето,
На слънцето на портитe.
Ангелина по двор ходи,
Като видя добър юнак,
Отвори му, посрещна го,
Развожда му добро конче;
Че си чака добър юнак
Дору доде ясно слънце,
Че си й дошло по вечеря.
Седнали са със юнака
Да си ядат, да си пият;
Ангелина диван седи,
Налива им да ги пои,
Че са яли и са пили,
Че си й дало ясно слънце,
Че си й дало мила сестра,
Мила сестра Ангелина,
Че я й дало на юнака.
Покачи я добър юнак,
Покачи я на коня си,
Занесе я добър юнак,
Занесе я у дома си!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.