168. ЧУДЕН СЪД

Български народни песни

Черешката й цвят цветила,
Цвят цветила, род родила,
От рода се й поломила,
Поломила, покършила,
Няма вардач да я варди,
Да я варди, да я пази.
Фанали се мома й момък,
Да я вардят, да я пазят.
Вардили я, пазили я
От сутрина дор до пладне.
Мома момку отговаря:
- Бери, либе, да береме,
Та че бягай да бягаме
Из гъстата Романия,
Романя, каже, царя няма,
Царя няма и царица,
Та ще бъдеш там ти царя,
Аз ще бъда царицата!
Да отсъдим чудна съда:
Ти ще съдиш към момците,
В сряда, в петък, да не орат,
Че момите болни лежат;
Аз ще съдя към момите,
В сряда, в петък да не предат,
Че момците болни лежат!
Кой се либи, да се земе,
Кой се не ще, от далеко,
От далеко - да му й леко!
Сега моми поскъпняли,
Я ергени с`евтиняли:
Една мома за хилядо,
Косата й за два града,
Девет момци за кош слама,
Ами била ръженица,
Ръженица, просеница…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.