|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
162. ПУСТО ЛИБЕ - ДЯДО ХАРО
Български народни песни
Кога мама умираше,
А тя мене заръчаше
Низко либе да не либя,
Нито низко, ни високо!
Аз залюбих пусто либе,
Дяда харо - кожухаро:
Шапката му три дни дълга,
Три дни дълга, ден широка,
Педа-човек, лакът-брада.
Аз отидох в градината,
Си го найдох в латината,
Где се бори с мравунците -
Пусти мравки се отгоре,
Мойто либе се отдолу!
Аз го узех в престилката,
Та го турнах в къщи в кътът:
Фръкна искра, изгори го!
Аз го турнах под воднико,
Капка капна, удави го!
Аз го турнах на полица,
Захлупих го под паница,
Дойде мишка, завлече го,
Пратих котка, довлече го!
Панагюрско (Миладиновци, 372).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|