154. РАДКА И КАДИЯ

Български народни песни

Женала й Радка, Радке ле,
Женала не запявала,
Накрай е време запяла,
Запяла и засвирила.
Кога надолу погледна,
От долу идат три турци,
Три бели коне яздеха,
Три бели хрътки водеха.
Радка се чуди и мае,
Дали из пътя ще минат,
Или въз нея ще идат.
Не са из пътя минали,
Най са въз нея отишли.
Три турци думат Димитра:
- Димитре, луда гидио,
Дай ни, Димитре, таз мома!
Димитър дума три турци:
- Таз мома е людска дъщеря,
Не смея да я погледам,
Дилки ли да й продумам!
Трети е турчин е кадия,
Кадия дума на Радка:
- Не ти прилича, Радке ле,
На дълга нива да жънеш,
Най ти прилича, Радке ле,
На висок чардак да седиш,
Жълта налима да предеш,
Жълти жълтици да нижеш!
Радка кадия думаше:
- Не ти прилича, кадио,
Селски кадия да бъдеш,
Най ти прилича, кадио,
Селски свинар да бъдеш!
Кадия нищо не рече
Най се от коня пресегна,
Че фана Радка за ръка,
Че я на конче покачи,
Покачи и я завлече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.