153. ДРАГАНА И ВОЙВОДА

Български народни песни

Рано Драгана ранила,
Рано по село ходила,
Сбирала много аргаке:
Сто и петдесет сърпове
Още петдесет везваче.
Па ги заведе Драгана
На нейна нива голяма.
Фанаха постек Драгана
На дванайсе гласове,
На тринайсе часове.
Войвода по друм вървеше,
На добра коня яхаше,
Та па Драгани говори:
- Не приляга, Драгано,
На тая нива голяма
Широка постека да краиш,
Висока песен да пееш,
Но ти приляга Драгано,
На висок чардак да седиш,
Па тънка свила да предеш,
Жълти желтици да нижеш,
На бяло гърло да носиш!
А Драгана му говори:
- Не приляга ти, войводо,
На добра коня да яхаш,
Но ти приляга, войводо,
На село свинар да бъдеш,
Селските свини да пасеш!
А войвода й говори:
- Не залагай ме, Драгано,
По широките валози,
По дълбоките падини,
Очите ще ти извъртя,
На конец ще ги нанижа,
На калпак ще ги закача;
Космите ще ти отрежа,
На върви ще ги осуча,
Нозете ще си обуя,
Като със тънки ремъци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.