149. РУЖА И ЗДРАВЕЦ

Български народни песни

- Зажни, Ружо, тебе лека ръка!
Леко зажни, да е леко лято,
Леко лето, како леко перо!
Запей, Ружо, ти си гласовита,
Запей, Ружо, тебе блага дума,
Леком пееш, далеком се чуе!
Сама Ружа, на сред поле била,
Сама пяла, сама отпявала.
Дочул я е Здравец из горица,
Па на Ружа тихом проговора:
- Попей Ружо, да се надпяваме!
Ти си цвеке у мала градина,
И се береш за моминска китка,
Я съм цвеке у гора зелена,
И съм цвеке над сите цвекета:
Зиме расте под дебело снеге,
Лете расте под дебела сянкя;
Ако мине стадо със овчаре,
Да погазат здравец здраво цвеке,
Размирише по цялата гора,
Размирише на сичките хора.
А Ружа му потихом говоре:
- Здравчо, горчо, цвеке миризливо,
Здравчо, горчо, на старец миришеш!
Като мене моми берат ли те,
Като мене китка тъкнат ли те,
Като мене венци вият ли те?
Тизе растеш у хайдучка гора,
Язе раста у орачка нива,
А повече в момина градина;
Тебе газат кози и говеда,
А мене кинат моми и невести;
Миришат те старци и хайдуци,
А менека момци и девици;
Тизека си планинец горянец,
Язека съм полянка девица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.