|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
147. ПОСЪХНАЛА ГОРА
Български народни песни
Заплакала е Стара планина,
Попитала я Пирин планина:
- Йоти ми плачеш, Стара планину?
- Как да не плачем, Пирин планину?
Ката година върли хайдутя,
Сае година йоще по-много:
Млади юфчаря със сиви стада
Юпасаха ми ситнаса трева,
И изпиха ми стоднаса вода,
И изпекаха вакли ягнета,
Изгориха ми дарве високо,
В зелена гора листя широко;
Листе правяха сянка дебела,
Под сянка има вода студена,
На дарве седяха пилце славяя,
Като седяха, песни пеяха,
Кайно пеяха, дума думаха:
- Пусти да станат върли хайдутя,
Млади юфчаря със сиви стада,
Я изгоряхтя гора зелена,
С дарве високо, с листя широко,
Та не можихмя песни да пеем!
Ахъ-Челеби, дн. Смолян (СбНУ 3, 78).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|