132. КУМ НА ЛИБЕТО СИ - 3

Български народни песни

- Здравче, венче, миризливо цвеке,
Здравче венче, берат ли те моми?
Здравче венче, китат ли те китки?
А здравец им потихом говори:
- Мари моми, мари луди ли сте, -
Луди ли сте, мари и пияни?
Та мене ли моми да не берат,
Та мене ли китки да не вият?
Сета гора от мене мирише,
А най-веке становити камен.
Стои юнак на становен камен,
Та си брои месеци, години,
И на месец потихом говори:
- Е, месече, турско помощниче,
Е, годино, нашо неправино!
Заисках си моме от малено,
От малено дури до голямо,
А они я мене не дадоха.
Дадоха я другиму юнака,
А менека кума откумиха,
Па брато ми девер девериха,
Па ойдохме цръкви на венчане.
Ете отам едно соколенце,
Та ми лети над русата глава,
С крила трепти, с уста думи дума:
- Венчай, куме, немой воздишати!
Благославяй, немой люто клети!
А язе му велим и говорим:
- Е тизека, сиво соколенце
Я не кълна, сърцето ми кълне!
Каил ли си, Боже, или не си!
Да Бог даде моята кумица:
Векувала като качун цвеке,
Род родила като върба грозе,
Изчувала като кукувица,
Процъфтяла като игличица,
Къща сбрала като прах на тупан!
Мари вяро, мари люта клетво!
Ка я прокле кумо господино,
Ка я прокле, та я се стига!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.