131. КУМ НА ЛИБЕТО СИ - 2

Български народни песни

Лел се фатихме, Яно, вяра и клетва,
Ни да се вършиш, ни да се женам,
Дори да си пойдам пуста чужина,
Тамо ке седам седум години,
Ке си постеча седум хиляди:
Първа хиляда - руба ке правя,
Рубо ке правя, руба за мене,
Втора хиляда - руба за тебе,
Трекя хиляда - фустан ке правя,
Фустан ке правя от кутия,
Четверта хиляда - биниш ке правя
От ока сребро, пол ока злато,
Шеста хиляда - куки ке правям,
Куки-сараи, джамой пенджери,
Седумта хиляда - коня ке купам,
Коня ке купам, вамо да идам!
Кога си дойдох, тебе те найдох
Пусто свършена, неомъжена.
Къде се сгодих кум да ти бида,
Кум да ти бида, да те венчая!
Со кои нозе кум да кинисам,
Со кои ръце венци да менвам,
Со кои уста да помолитвам?
Уста ми велит да се кердосаш,
Сърце ми вели да н` се кердосаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.