|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
130. КУМ НА ЛИБЕТО СИ - 1
Български народни песни
Заградил ми й тетю градинчица,
Тетю гради, я мома разгражда,
Разсадила й бял червен, трендафил,
До трендафил - бял столоват камък,
На камъка седи добър юнак,
Как си седи, години си смята:
- Годино льо, изгоро льо моя!
Какви съм ги години дочакал,
Какви ли ще още да дочакам?
Залибих си либе от мънинко,
От мънинко, дору до голямо,
Дойде друго, дойде, обзе ми го,
Калеса ме аз да го венчавам!
Аз венчавам, хем тежко въздишам,
Свещи паля, хем ги люто кълна:
"Таз година кумичка под було,
До година кумичка под платно!"
Кумичка ми през було продума:
"Венчай, куме ле, тежко не въздишай,
Свещи пали, не ни люто кълни!
Че туй не е от тебе, от мене,
Най е това от твоята майка!"
Таз неделя кумичка под було,
До неделя кумичка под платно!
Южна Русия (Върбански, 164).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|