|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
13. ДАН ВОЙВОДА И САМОДИВА
Български народни песни
Прочу ми се й Дан войвода,
Дане ле, бане ле, Дан войводо!
Млого държи дъжовище,
По край море честом село,
По бял Дунав се паланки,
По полето манастири.
Де го зачу самодива,
Самодива, сама юда,
Тя изведе дива коня,
Оседла го, обюзда го,
Че го спусна в дълги друми,
Дълги друми кръстом пъти,
Че отиде у Данюви,
Че повика и почука.
Де я зачу Дан войвода,
Той си наля крондир с вино.
В права ръка крондир с вино,
В лява ръка костяно столче,
Пресрещна я на портите -
Да приканя самодива,
Да приканя да пресяда,
Да присяда, да отсяда,
Отговаря самодива:
- Ой те тебе, Дан войвода!
Не съм дошла да присядам,
Да присядам, да отсядам,
Най съм дошла дял да деля,
Дял да деля, пай да чиня!
- Ой те тебе, самодива,
Самодива, сама юда!
И тебе съм дял отделил,
Дял отделил, пай оставил:
На морето дълбинето,
На гората вишинето,
На полето ширинето!
Наздраве ти, Дан войводо,
Дане ли, бане ли, Дан войводо!
Бердянск, Южна Русия; коледна - на кмет (Върбански, 18).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|