|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
129. НА СЪН ТРИ ЛУДИ
Български народни песни
Заспало моме край море,
Под това дърво маслинка;
Повея вятър от море,
Откърши гранка маслинка,
Ударила моме по лице.
Търгна се мома, разбуди,
Люто го вятра кълнеше:
- Ах, да би, ветре, не веял!
Що бях си лепо заспала,
Що скърши гранка маслинка
Па ме удари по лице,
И я се тръгнах, разбудих.
Горок си сонок соноях:
На сонок дойдоха три луди,
Три луди, три неженети:
Едно ми даде яболко,
Второ ми даде злат пърстен,
Трекьо ме на сон целива.
Той, що ми даде яболко,
Да би се скапол как него!
Той, що ми даде злат пърстен,
Да би се проврял низ него!
Той, що ме на сон целива,
Ай да би било на яве!
Сярско (Веркович, 337).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|