|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
116. ПОДИГРАН МОМЪК
Български народни песни
Слънцето трепти, заходя,
Млад Дамян коня изводя.
Мама Дамяну думаше:
- Синко, Дамяне, Дамяне,
Слънцето трепти, заходя,
Хора се в село прибират,
Я ти от село излизаш!
На къде, синко, отадяш,
Къде си коня изводяш?
Дамян мами си думаше:
- Отодям, мамо, отодям,
На Сливен на панаира!
Там ми се й мома присмяла,
Хубава мома Иринка,
Пред посестрима Маринка;
Ще ида да я извардя,
Макар по гора, по вода,
По студен бистър кладенец!
Косата ще й отрежа,
На струнки ще я направя,
Очите ще й извадя,
На гайтан ще ги нанижа,
Че ще през село да мина,
Че ще се йзясно провикна:
Ах гиди, струнки хубави
От Иринкина косица,
Ах гиди, вишни, череши,
Иринкините очици,
Който ги няма, да купи,
Който ги има, да гледа!
Бердянск, Южна Русия (Върбански, 229).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.
|