|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
9. РОЗА И БОЖУР
Книга на народната лирика
Ой травице, ситна траво,
що си поле обсипала,
прикрила си сето поле,
само мало останало,
дека расте божур цвеке
и край него бела ружа.
Божур ружи сбореваше:
- Ой ружице, бела ружо,
а да ми е твойо мирис,
я би много бил по-убав,
та вил би се и превивал
о момина тънка става
како свила препредена
о вратено позлатено!
Отказува бела ружа:
- Ой божуре мило цвеке,
да е мене я да имам
твое руйно руменило,
све бих цвеке примамила.
Я най-више мой божура,
цвеке рано най-убаво!
Славейков, Книга на песните, № 15; в бележка съст. сочи, че песента
е взета от: Малка хрестоматийка за образец на бъдущите издания от Хрестоматия.
(Състав. П. Р. Славейков). Пловдив. Централна печатница на Ед. Дионе, 1882, 3.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|