73. МЪКАТА НА ЕРГЕН

Книга на народната лирика

Снощи Деян сърден дойде,
та не рече добро вечер,
току рече: - Дай ми, мале,
дай ми, мале, стол да седна,
стол да седна, да не стана!
Никой смея да го пита -
стана снаата на вода,
стана сестрата на дръва,
останала стара макя.
Та еле е пуста макя,
она си е кайдисала,
квйдисала, попитала:
- Бре, Деяне, мили сине,
що си сърден-яден, сине?
Снощи дойде от планина,
та не рече добро вечер,
току рече: "Дай ми, мале,
дай ми, мале, стол да седна,
стол да седна, да не стана!"
Дали ти е стадо болно,
или ти са цета бесни,
или ти са зли дружина,
или ти е зол кеята?
А Деян й говореше:
- А ой, мале, мила мале,
та да ми е стадо болно,
бра кю билье, кърми кю го;
та да ми са цета бесни,
и други кю изранити;
дружина са като бракя,
кеята е като баща;
току имам върла жалба,
върла жалби на тебека -
си дружина оженени,
оженели, одомени,
язе, сирак, ни оженен,
ни оженен, ни одомен,
ни на мома пръстен дало!
А макя му говореше:
- Чекай сину до година,
нека да е с ново жито.
Нека да е с благо вино,
а сега е, мили сину,
житото е граорливо,
виното е от капина!
А Деян и говореше:
- А ой, мале, мила мале,
пусто било това "нека",
това "нека до година",
с ново жито, с благо вино;
младос тече като река,
старос иде като време!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.