|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
318. ЗАМАЯН ОТ ЛЮБОВ
Книга на народната лирика
Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо,
какво й туй нашто либене,
либене, незабравене!
Когато седна ляб да ям,
на ум ми доде за тебе,
че ми хапката приседне.
Че станах, Радо, от софра,
студена вода да пия,
да си хапката прокарам.
Не можах да я прегълна,
че впрегнах серез биволи,
та на нивата отидах,
хем вървя, Радо, хем мисля
дали щем да се земеме.
Че съм нивата заминал,
че съм отишъл на вашта,
че орах, Радо, до пладня.
Кога синоро погледнах, -
не била нива нашата,
най била, Радо, вашата.
И аз са Богу помолих
да ми са счупи ралото,
ралото и жилязото,
по плання в село да ида,
покър вас, Радо, да мина,
тебе на двора да вида.
Ямболско, зап. в Болград, Украйна (Янков, № 164).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|