306. ДОМНА ЦАРИЦА И РОЖБАТА Й СВЕТА МАРИНА

Книга на народната лирика

Мари Марино, света Марино!
Домна царица на слънце дума:
- Ой слънце, слънце, ясно високо!
Като ми грееш ясно, високо,
ясно високо та на широко,
дали не знаеш биле за рожба,
биле за рожба за клето сърце?
Ясното слънце тихом говори:
- Зная го, зная, Домна царице,
яла го кажат много далеко,
много далеко и много скъпо -
за торба платно, платно ленено,
за кило жито, бяла пшеница.
овчар го бере стадо да кърми,
да има стадо ягнета шари,
ягнета шари и пресно млеко.
Домна царица тихом говори:
- Ой слънце, слънце, ясно й високо,
набери ми го и донеси ми,
та да го варя и да го пия,
дано си стана пълна непразна.
Яко добия момиче рожба,
яко й момиче халал да ти е,
яко е момче, халал да ми е.
Набрало слънце биле за рожба,
ка го набрало и го занело,
та го варила Домна царица,
та го варила и го е пила,
та е станала пълна непразна
и е добила момиче рожба,
момиче рожба, света Марина.
Гледала го е девет години,
от вънка прага не го й пуснала,
да я не види ясното слънце.
Ако я види, ке я отнеме.
щом е сторила девет години,
клепало клепе рано в неделя.
То не е било Боже клепало
нало е била сама змеица,
сама змеица, златокрилица,
та да измами Домна царица.
Измамила е Домна царица,
на църква тръгна, Марини дума:
- Мари Марино, хубава керко,
сичко във къщи да си почистиш,
отвънка прага да не излизаш,
да не излизаш смета да хвърлиш,
да не излизаш за вода дидеш,
да не те види ясното слънце!
Че ко те види ясното слънце,
че ко те види ке те уземе.
Маринините милните дружки,
те са тръгнали за вода дидат,
за вода дидаг и я викали:
- Хайде, Марино, за вода дидем!
Тя си забрави майчини думи,
менци е зела на вода пошла,
вода наляла и се върнала.
Ка я видяло ясното слънце,
та си посегна от синьо небо,
та си издигна бяла Марина,
та я издигна във синьо небо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.