|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
281. МОМА СЕ С РОД ПРОЩАВА - 2
Книга на народната лирика
Маргидо луда-безумна!
Море, ти се, лудо, хвалеше,
хвалеше се, море, кълнеше,
че ти по рабер не ходиш!
Кой ми те тебе излъга?
- Мене си ме излъгаха
гидиинските душмани
със златените папуци,
със шарените терлици.
- Своя си майка оставяш,
на чужда "мале" ке речеш?
своя си баща оставяш,
на чужди "баща" ке речеш;
своя си брата оставяш,
на чужди "братче" ке речеш...
Кой ке ти дворе размете?
Кой ке ти къщата смете?
Кой ке ти цвете поее?
А тя им веле, говори:
- Брате ле, малко деверче,
я отпусни ми ръката,
ръката па и ръкава,
яз да се назад повърна,
да си поръчам-наръчам
на мойта сестра най-малка,
тя да ми двори размете,
тя да ми къща помете,
и да ми цвете полее.
Просеник, Серско (Веркович, № 214).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|