|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
254. СВЕТИ ГЕОРГИ ОВЧАР
Книга на народната лирика
Звъннало ми й ясно звънче,
хей Добре, момне ле, Коладе ле!
То не било ясно звънче,
то най било малка мома,
тя си буди милен братец:
- Стани, стани, милен братец,
че ти й стадо префърляло,
през два през три кадълъка!
- Мойто стадо не е само,
Свети Герги напред върви,
на рамо му й кован топор,
да си сече тънки пръти,
да си вие вита стръга,
ще си запрем сиво стадо,
ще си йздоим бяло мляко,
ще подсирим бяло сирне,
ще си идем на черкова,
да поменем свети Герги,
с едно ягне опечено!
Туй на здраве в тази къща,
на имане, на ступане!
Фрикацей, Северна Добруджа (СбНУ 25, № 10).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|