|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
245. НЕВЕСТА, ЗАДИГНАТА ОТ САМОДИВИ
Книга на народната лирика
Равна зелена морава,
горо льо, горо зелена,
заман да ми си зелена,
като през празна неделя.
от сади варвят зборене,
зборене и изборене,
и от Реселец невяста,
та си доде, та са фана.
Свила се виру вирушка,
та й очите попраши.
Невяста дума деверу:
- Браче деверку, деверку,
айде ма, браче, заведи
на Реселешки кладенец,
очите да си омия,
сукното да си опера!
Па са наведе невяста,
сукното да си опере,
очите да си омие,
па се изправи невяста, -
над нея седат три жени,
три жени, три самодиви,
та на невяста говорат:
- Три годин ка та дириме,
сеги ни сама ти доде!
Голям Извор, Тетевенско (Стоин-ТВ, № 386).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|