238. ПЕЧАЛБАР УМИРА НА ЧУЖБИНА

Книга на народната лирика

Кату са пролят задава,
задава, запрулетява,
башчуванитя ша вървят,
башчуванитя на башчи,
пък дилгеритя - на Котял,
кой в Котял ш иде, кой в Градец;
Стуян ми младо кършувче,
той ша на Разград да иде.
Пу махалитя ходяше,
та си мумчета събира,
и на Лазарци утиде,
на Лазарската махала,
горе у Ивана Велчюва,
той има сина Стуяна,
и той със негу ша иде,
пък майка му го не пуща,
майка му, кое батю му.
Майка му дума Сгуяну:
- Стуене, синку Стуене,
не худи ниня, на Разград,
я иди тука на Котял,
Котял е, синку, по-близу,
кату са празник зададе,
у дома ша си пододеш.
Батю ти утива с кирия,
какту уная гудина,
кой ша ни куси сената,
кой ша ни кладе купните?
Стуян майци си думаше:
- Ша ида, маму, ша ида,
сетя мумчета утиват,
сички ут нашта махала,
утиват, маму, утиват,
Стуян на Гена Стойкува,
Иван ми Дулнукрайчету,
Илю ми стринкув Стуенчин,
ние с Илия животим,
наедно ша са заведем,
наедно ша са дуведем.
И майка му са й предава,
сбрала му и му й събрала,
че гу майка му йзпруводи,
Стуян на Разград утиде,
и си работа намери.
Рабути Стуян, рабути,
ду русалската неделя, -
пряз русалската неделя,
Стуян са болян разбуля,
невярна болест ут гърлу,
зле гу гърлуту забуля.
Стуян Илию думаше:
- Илию, кардаш Илию,
пудай ми уда студена,
устата да си разквася,
гърлуту да си раяхладя,
зле ме гърлуту забуля.
Илия нищо не рече,
най си навънка излязе.
Стуян Стуени думаше:
- Стуене, кардаш Стуене,
ду сига бяхме кардаши,
отсега, кардаш, мил братку,
пудай ми уда студена,
устата да си разквася,
гърлуту да си разхладя,
зле ма гърлуту забуля.
Стуян му уда подаде,
и на Стуяна думаше:
- Стуене, братку Стуене,
Стуене, че пузнаваш ли,
че ни сме на чуз вилаят,
че нема кой да та гледа,
удица да ти пудава?
Знаеш ли и пузнаваш ли,
нейде някоя руднина?
Стуян Стуени думаше;
- Стуене, братку Стуене,
не зная и не пузнавам,
а че сме на чуз вилаят,
дилки руднини да зная,
да зная и да пузнавам,
нейде некуя руднина.
Туку туй Стуян издума,
и се ут душа утдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.