|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
225. ДЖЕЛЕПСКИ ОВЧАРИ ПРИ ЕРКЕНЕ
Книга на народната лирика
Що ми се, джанъм, белее,
белее и лебедее,
край Ергинини брягове?
Дали са тежки снягове,
или са бели лебеде,
или са катун-цигане?
Да ми са тежки снягове,
снягове биха окопнеле
за ден, за два, за неделя;
да ми са бели лебеде,
високо биха фръчеле,
по поле сенкя чинеле.
Да ми са катун-цигане,
циганчета би имале,
из село биа одиле,
кучета биа лаяле!
Не ми са били лебеде,
не ми са тежки снягове,
не ми са катун-цигане,
на е Ергиня дотекла,
Ергиня вода голяма,
Узун Кюприя обляла,
тажки сюрии възпряла,
клисурски и панагюрски,
златишки още копришки
и джелепе са бореа
и голям облог даваа -
кой си Ергиня нагази,
бродове да си обиде,
да види далбока ли е,
голям ще облог да земе:
на сяка овца по пара,
на вакъл овен дукатца,
на сто говеда - говедо,
и на сто коня - добър кон;
и още ще му додадат
девет кантара сирене
и кантар масло топено;
и още ще му придадат
убава Яна клисурка.
Никой се нает не наел,
наел се беше млад Стоян,
Ергиня да си нагази,
брягове да й обиде,
да види далбока ли е.
Та си стадата преведе,
кога отвъде отишле,
тия ми са се събра ле,
тия ми млади джелепе,
та му облога даваа,
даваа, честитяваа.
На Стамбул на Едикуле,
на едикулска механа
ядеа ягне печено,
пиеа вино червено,
и на Стояну думаа:
- Море Стояне, Стояне,
нека ти баде честито
убава Яна клисурка,
на сяка овца по пара,
на вакал овен дукатца;
нека ти баде честито
на сто говеда говедо;
нека ти баде честито
на стоте коня добър кон;
нека ти баде честито
девет кантара сирене;
нека ти бъде честито
и кантар масло топено.
Славовица, Пазарджишко (Сп. "Български народ", 1 (1941),
1, с. 66).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|