|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
224. ПРЕДАН ОВЧАР
Книга на народната лирика
Какво ми се татък чуе,
зад онази равна гора,
дали ми е вихър вятър,
или ми е гороломи?
Не ми било вихър вятър,
най ми било Нанко чобан,
нанко чобан с девет стада,
с девет стада, сто чобана,
сто чобана, сто кавала.
Самин Нанко с меден кавал.
Помами ги Нанко чобан,
татък долу по-надолу
да си пасат дребна трева,
дребна трева детелина.
Напасе ги, помами ги,
помами ги татък долу,
да ги пои по кладенци,
дето моми платно белят.
Отговаря Нанко чобан:
- Сберете си бели платна
да н' ги праши мойто стадо!
Отговарят малки моми:
- Който праши бели платна,
той си люби малка мома.
Отговаря Нанко чобан:
- Ко бих любил малка мома,
не бих имал девет стада,
девет стада, сто чобана.
Горна Студена, Свищовско (Стоин-ССБ, № 901).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|