Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
221. УДАРЕН ОТ ГРЪМ ОВЧАР
Книга на народната лирика
Тъмен се облак задало
горе ми от планината,
право към Сакар посочи,
към Сакар стара планина,
дето ми Стоян пладнеше,
пладнеше Стоян, мандреше,
сиво си стадо доеше
и се на Бога молеше:
закриляй, Боже, завардяй!
Че взема брадва на рамо,
на всяко дърво кръст стори,
на едно дърво забрави,
на мандрата на вратата.
Гръмнало гръм от небето,
Стоян в главата удари.
Сеймен, Чорленско (Стоин-ИЗТр., № 623).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|