220. БОЛЕН ОВЧАР И ОРЛИ

Книга на народната лирика

Море Стояне, Стояне.
Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина,
на четирите дялове,
та не е видял млад Стоян,
как се бачия градило,
как се е стадо доило,
как се сирене сирило,
как се е масло делило.
Гледа го Велко, гледа го,
гледа го Велко, чува го
сичкото лято, драго ле,
често му лебец подава,
макар във три дни коричка,
по-често вода студена,
макар девета снощница.
Кехая Велку надума:
- Велко ле, бре млад одаджи,
не съм те главил, Велка ле,
болни болници да гледаш,
тежка одая да караш,
да караш и да стовараш -
педесе коня одайни
и петнаесе овчарски!
Велку е атър станало,
та па при Стоян отиде,
та на Стояна думаше:
- Стоене болно болниче,
би що би лято, мина се,
дошло е време, Стоене,
бачии да се развалят,
стадо на доле да слази;
еми теб, море Стоене,
дали на кон да те качим,
ил тука да те оставим
бачии да ни зачуваш,
бачии за догодина?
Стоян си Велку думаше:
- Велко ле, бре млад одаджи,
бръкни ми в дясна пазува,
извади жълта жълтица,
вземи си, Велко, айлъка,
що ме си, Велко, погледал,
погледал, Велко, почувал
сичкото лято, драго ле.
Още ща да ти се моля,
нето ма на кон качвайте,
нето ма дома карайте,
нички ма в агъл турете,
с бял ма пещимал прекрийте.
Още ще да ти се моля -
кога надоле слазате,
леком стадото карайте,
на овни звънци свалейте,
на коне юзди златени,
мълком цетата мамете,
млад Стоян да ви не чуе,
че колко ми е усилно,
още ща толко припадна.
Велко си Стоян послуша,
бръкна му в дясна пазува,
извади жълта жълтица,
та си зе Велко айлъка.
Нички го в агъл туриле,
с бял го пещимал завиле,
кога надоле слазиле,
леком стадото карале;
на овни звънци свалиа,
на коне юзди златени,
мълком цетата мамиа.
Кога на доле слезоа,
кога далеко отишле,
Велко се назад повърна,
та си към Стоян погледна;
над Стояна се виеа
два орла, два мили брата,
Стоян на орли думаше:
- Два орла, два мили брата,
по се нагоре дигнете,
доде ми душа излезе,
па си тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кръви напийте,
че колко ми е усилно,
още ми повеч припада.
Два орла кажат Стояну:
- Море, Стоене, Стоене,
та не сме дошле, Стоене,
месото да ти едеме,
кръвите да ти пиеме,
еми сме дошле, Стоене,
Стоене, да те питаме -
що ще си искаш понуда,
понуда да те понудим.
Знаеш ли, море, Стоене,
знаеш ли, море, помниш ли,
кога отдоле идохте,
отдоле от зимовища,
а то си пожар горехме,
като горехме, пищехме -
ти си гегата подаде,
ти ни из пожар извади,
та па ни дома занесе,
при твойта стара майчица,
с пресно ни млеко окъпа,
със сметана ни намаза,
та ни раните оздрави,
та си високо фръкнахме.
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата,
нищо ви неща понуда,
току ви иска, два орла,
карловска бяла симида,
видинска бистра ракия.
Кога зачуа два орла,
един във Видин отиде,
та си донесе Стояну
видинска бистра ракия;
втори в Карлово отиде,
та си донесе Стояну
карловски бяла симида.
Та си е апнал млад Стоян,
та си е апнал и пийнал,
та си оздрави млад Стоян,
та си дружина пристигна,
та си на велят отиде.
Дружина му се чудеа
и на Стояну думаа:
- Аферим, мори Стоене,
ти си си младо юначе
най-много на си юнаци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.