196. БОЛНА СЪПРУГА УМИРА ПО ПЪТ

Книга на народната лирика

Галунка гърлу булеше,
свекърва й я цереше.
Ут како й бяха билките -
ут черна зъмя главата,
ут пъстра смока сърцету,
ут зелен гущер краката.
Колкуту цери, по-були,
ниту уздравя, нито мре,
девет гудини я цери,
девет катъра пухарчи.
Галунка Марку думаше:
- Марку льо, първу венчилу,
утре ми й делник пунделник;
стани си рану в пунделник,
чи иди в росну люваде,
улуви руси бивули,
упрегни кула писани,
чи ми дебелу пустели,
чи ми високу пудлужи,
у мама да ме заведеш,
у мамини на повратки,
девет гудини не утидох,
сега ма, либе, заведи
у мама - да ма пуцери,
у мама - да ма пугледа,
стига ма гледа мама ти!
Стуян Галунка пуслуша,
чи стана Марку, чи стана,
чи стана рану в пунделник,
улови руси бивули,
упрягна кула писана,
чи си й пусла дебелу,
чи й пудложи дълбоку.
Минаха гора зелена,
наслаха поле широку,
Марку Галунки думаши:
-Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, пугледни
бащини нивя зелени,
бащини росни ливади.
Галунка нищу не дума.
Вървяха како вървяха,
влягуха в лузя зелени.
Марку Галунки пак дума:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, пугледни
бащини лузя гулеми.
Галунка нищу не дума.
Куга я Марку пугледна,
Галунка лежи умряла.
Чи викна Марку заплака,
едри си сълзи ронеши
и се на Бога молеши:
- Ах, аку са назад върна,
чи ще да каже мама ми:
"Девет години я церих,
на пътя ли я умури?"
Ку напред, Боже, утида,
чи ще да каже мама й:
"Девет години не идва,
умряла ли я дуведе?"
Кажи ми, Боже, пукажи,
како да сторя, направя.
Остру си нохче извади,
чи са в сърцето удари
и на Галунка думаши:
- Лежи, Галунке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни упеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.