|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
189. СЪПРУЖЕСКА РАЗДЯЛА - ЧУЖБИНАРСТВО
Книга на народната лирика
Никола коня седлае
на юрдията да върви.
Донка край него стоеше,
лейни му юзди държеше,
Донка Николу думаше:
- Любе ле, любе Никола,
чунки ми коня седлаеш
на юрдията да въраиш,
чуй, Донка кому оставяш,
Донка е млада невяста,
прикрита и приляена
със червена прекривчица
и със димитно железно!
- Любе ле Доне, любе ле,
оставям си те, Доне ле,
при тоя майка, при моя,
при тоят баща, при моят,
при тойте девет девери
и девет лелки лефтери.
А Донка си му думеше:
- Любе ле, любе Никола,
тежко си мене и горко
от тоя майка и моя,
от тоят баща и моят,
от моите девет девери
и девет лелки лефтери;
доудам, любе, доудам,
доудам не устанувам!
А Никола й думаше:
- Любе ле Доне, любе ле,
щу да ти сторя, Доне ле,
мар не си китка смилюва
да те клада на чалмъта
и ти със мене да дойдеш,
Доне ле, на юрдията.
И не си пръстен сребърен
да те клада на пръслето,
и ти със мене да дойдеш,
доне ле, на юрдията.
И не си златна ябълкя
да те клада във пазвата!
Булгаркьой, Кешанско (Стоин-ИЗТр., № 1011).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|