|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
179. НАБЕДЕН - ЗАТВОРНИК
Книга на народната лирика
Вълчо го бяда бедили,
бедили и обадили
и го в темница фърлили,
темница скоро градена,
градена, недоградена,
лепена, недолепена.
Вълчова стара майчица
нови пътеки сторила,
окол темници ходеше,
руси си коси скубеше,
връс керемиди фърляше
и на Вълчоте думаше:
- Сино Вълчо ле, Вълчо ле,
тежко ли й, сине, усилно?
Вълчо мама си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
лете е тежко, не тежко,
а зиме много усилно,
когато пеят момите,
момите по седенките,
когато момци засвирят.
Енимахле, Бабаескийско (Стоин-ИЗТр., № 834).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|