177. ТРЪНКОВСКИ МОМИ НА МЕДЖИЯ

Книга на народната лирика

Голямо чудо станало
в Трънково село голямо.
Събрали са са, набрали
Емин Бей, чифлик сайбия,
Емин Бей и поп Никола
от село Арабаджиево,
та са чудяха, мисляха,
как меджия да съберат,
на Емин Бея в чифлика
житото да му съберат,
сусаме и жълти проса.
Продумал попа Никола:
- Емин Бей чифлик сайбио,
я ща да ида, да ида
в Ески Заара голяма,
спирта ракия да взема,
уваклък да си разваля,
жетвари гюнлюк да платя;
ти иди, Емин, ти иди
в Беш-Тепе село голямо,
та си събери, набери
тамошни моми и момци,
и карагьозом невясти,
та ги, Емин Бей, доведи
в Трънково село голямо;
и трънковки моми събери,
та ги на нива заведи,
житото да ти съберат,
сусаме и жълти проса;
та че си, Емин, избери
три моми до три хубави -
едната, Емин, на тебе,
другата бюлюк башию,
третата, Емин, на меня.
Като ги Емин посъбра,
и ги на нива заведе
сусаме да му ожънат,
сусаме и жълти просв.
Сички са моми събраха,
момите още булките,
та му сусаме мъкняха
и му просата женяха.
Кога вечера настана,
емин Бей чифлик сайбия,
той си жетваре призова
в негови дълги чифлици,
гюнлюци да им изплати,
вечера да ги погости.
Кат ги Емин Бей нареди
на тая дълга терпеза,
и си Емин Бей избера
три моми до три трънковки -
двете си бяха близнета,
третата мома си беше,
лелна ми щерка Марийка,
та ги Емин Бей заведе
в три ката куле високо,
та го ракия служяха
и си му диван стояха.
Кога вечеря настана,
люта го дрямка накачи.
Момите си са сдодумват:
- Хайдете, сестри, хайдете,
пояси да си съберем,
на пенджур да ги завържем,
и по тях да са спуснеме
от три-кат куле високо.
Една се след друга спуснаха.
Както на земя паднаха,
като от три дни умряли.
Кога се зора зазори,
момите си са сдодумват:
хайдете, сестро, да идем
при Емин агови овча ре.
Сички са вярно думали,
станали и са тръгнали
и при овчаре отишли.
Овчарето ги видели
и във шумата укрили.
Кога утрина настана,
овци на поле отиват,
момите с овци вървяха,
и по земята лазяха,
Емин Бей да ги не види.
Кога Емин Бей замина
и си овчаре попита:
- Иванчо, младо овчарче,
не видяхте ли, Иванчо,
от тук три моми да минат?
Овчаре думат Емин Бей:
- Емин Бей, чифлик сайбио,
от узарна сме тукана,
не сме видяли три моми,
три моми, до три трънковки.
Кога Емин Бей замина,
Иванчо дума три моми:
- Три моми до три трънковки,
от тука да забегнете,
във село във Кара-Бунар,
у Щеря зингин чорбаджи.
Па ги Иванчо заведе
в Щерюви дълги чифлици
и под хамбари ги затвори,
и ги със тръне обгради,
Емин Бей, да ги не найде.
Кога Емин Бей отиде
в Кара-Бунар село голямо,
у Щеря зингин чорбаджи,
и си на Щеря думаше:
- Щерю ле, зингин чорбаджи,
що има под хамбарите,
та си ги с търне обградил?
щерю Емин Бей думаше:
- Емин Бей, чифлик сайбио,
я имам дори пет свини,
пет свини с по пет прасета,
та съм прасета затворил,
и съм ги с тръни обградил.
Емин Бей вяра не хвана
и си трънето разгради
да види истина ли е.
Не виде моми трънковки,
най виде дребни прасета.
И си Емин Бей отиде.
Кога по пътя минува,
три моми до три трънковки
Щерю си жетва женяха,
Емин Бей край тях минува
и за три моми питаше:
- Жетваре, ви оракчие,
не видяхте ли да минат
три моми до три трънковки,
сами са моми женали
и са си пясня пеели:
"Де се е чуло видяло,
христянски поп да предава
своята вяра христянска."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.