|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
172. СЕДЯНКА НАКЛАЛА - ПИШМАН СТАНАЛА
Книга на народната лирика
Наклала й Янка седянка
на бащини си дворове,
на стринкови си вратници,
наклала й пишман станала,
че се всичките събраха, -
момите и ергените
всичките си насядаха, -
до всяка мома и момък,
до Янка мома дор двама,
субаша и язаджия.
Субашът Янки думаше:
- На ти Янке ле, тестемел,
тестемел пълен с ябълки.
ко ти се дрямка предреме,
да се, Янке ле, раздремеш!
Янкин си братец свиреше
с негови медни кавали,
кавал му свири, говори:
"Я ставай, Янке, я ставай,
Янке ле, мила сестрице,
по-скоро дома да идеш,
голям ща помен да стане -
субаша ще си убия,
субаша и язаджия".
Янка от кавал разбира,
че стана Янка, Янке ле,
че си у тях си отиде.
Голям е помен станало -
дваж се триж пъти гръмнало,
субаша в сърце удари,
субаша и язаджия.
Сливенско (СбНУ 17-18, 6).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|