|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
166. ЖАЛБА НА БОЛНА ДЕВОЙКА ПО НИВА И ЖЪТВА
Книга на народната лирика
Разболела се е Стана,
брат й Стоян й думаше:
- Байова Стана, байова,
кат болна лежиш, умираш,
за кого ти е най-мило?
- Най ми е мило, байо ле
за ерден нива голема,
за високата ябълка.
Но кога умра, байно ле,
там да ме закопаете,
на ерден нива голема,
под високата ябълка.
Па кога бъде упролет,
да прегнеш брези биволи,
да прегнеш да я изореш,
с пшеница да я посееш;
па кога бъде за жатва,
да викнеш, байо, жатварки
пшеница да ти ожанат
и артак сръп да земете,
момите, байо, да пеят,
ергени, байо, да свират,
дано са Богу дожали,
душата да ми повърне,
и аз с момите да жана!
Моравица, Врачанско (Стоин-ТВ, № 1111).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|