155. БОЛЕН ОТ МАГИЯ

Книга на народната лирика

Вълко е болен заболял,
та лежал Вълко, та болял,
тъкмо ми девет месеца.
Никой не са е допитал,
що си е Вълку болестта,
Вълко са сам си усетил,
па си майци си думаше:
- Я иди, мале, я иди
у какини ле Стойкини,
та да си кака повикаш,
тука при мене да дойде, -
каки ща да си обада,
що ми е, мале, болестта!
Па е станала майка му,
та у Стойкини отиде,
па си на Стойка думаше;
- Я хайде, Стойке, у дома,
мене ме Вълку проводи,
че ще на тебе обади
що си е Вълку болестта!
Стана си Стойка отиде,
вълко каки си думаше:
- Како ле, Стойке, како ле,
аз ща ти, како, обада,
що ми е, како, болестта.
Мене е, како, сторено,
сторено и направено,
за мома, за либовница.
Герге е мене направил,
Герге ле стари магесник,
и с него майка вещица, -
на сапун ма е записал,
на дърво ма е завезал,
сестрице, мила сестрице
прати майка ми да иде
тук да си Гергя повика,
тука при мене да доде,
на Гергя да се помола,
давно ме Герги отпише,
давно ме Герги отвеже!
Вълкова стара майчица
стана си и си отиде
и на Гергя си думаше:
- Герге ле, чедо бабино,
мене ма Вълко проводи,
у дома да та заведа.
Стана си Герги отиде,
Вълко си Герги думаше:
- Герге ле, мой побратиме,
ща ти се, брате, помола,
ако ми си ма записал,
ако ми си ма завезал
за мома, за либовница,
мола те да ме отвърнеш,
проста да ти е момата
с моите жлъти жлътици,
току ме, брате, отпиши!
А Герги Велку думзше:
- Как ща те, Вълко, отпиша?
На книга сам те записал,
на сапун сам те зарекал,
вов гора сам те завезал,
книгата хвърлих в огъня,
сапуна пуснах в водата,
дървото в гора забравих.
Както изгоря таз книга,
тъй да погори Вълкова,
Вълкова майка рождена;
както се стопи сапунят,
тъй да се топи и Вълко;
както ще гние дървото,
тъй ще да гние сестра му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.