|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
147. НЕРАЗДЕЛНИ
Книга на народната лирика
Любили се луди млади
от мънечки до големи,
дойде време да се вземат,
мома майка не я дава,
ерген баща го не жени.
Ерген моми отговаря:
- Мари моме, малка моме,
каил ли си, аз да взема,
аз да взема друго либе?
Ази хеле не съм каил,
ти да вземеш друго либе.
Я да станем, та да идем
в пусто горе телилейско,
дето, не си птичка хвърка,
нито хвърка, нито цвърка,
аз ще стана зелен явор,
ти до мене тънка ела;
та ще дойдат дърводелци,
дърводелци с криви брадви,
ще отсекат зелен явор,
до явора - тънка ела,
ще нарежат бели дъски,
ще ни правят на одрове,
ще наместят бели дъски,
яворова до елова,
та ще бъдем пак наедно,
ти до мене, аз до тебе.
Източна България (Дозон, № 64).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|