Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
143. СБЪРКАЛА ПЪТЯ, ИЗЛЯЗЛА ПРИ ОВЧАРИ
Книга на народната лирика
Торнала ми е Еница,
Еница низ Бяла речка
низ Бяла речка на долу
чьорни черешки да бере.
Брала е, колко е брала,
тьовна е мъгла паднала,
ситна е роса роснала.
Еница потен сборкала,
от де е Енка видяла,
до два овчарски огньове.
Eнка се руком прирука:
- Овчари, бракя да ми сте,
хайде ми потен кажете,
низ Бяла речка надолу.
Eнки овчари викаха:
- Сичко си, сестро, имаме,
ями си булки нямаме.
- Dлал да ви съм, овчари,
хайде ми потен кажете.
СбНУ 39, Букор., № 269.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|