Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
142. ДО КЪСНО ПРИ ЛИБЕТО
Книга на народната лирика
Заспало е челебийче
на момина дьосна рока.
Мило хи е да го буди,
драгинко хи да го гльода.
Как кайдиса, та му рече:
- Стани, стани, челебио,
петли пяло, савнува се,
осавни се на момини,
на момини равни двори!
- Как да стана, малка моме,
яга ме си ознобила
кайно слана пролятошна,
яга падне по Гергьовден,
та озноби сичко цвяте,
та попари сичко цвяте,
сичко цвяте ран босиляк.
СбНУ 39, Букор., № 246.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|