|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
128. ХУБАВА МОМА И ТРИ ОВЧАРЯ
Книга на народната лирика
Станянине господине!
Изтекла е ясна звезда
от високог, ясног Бога
низ широко, равно поле;
не е била ясна звезда,
най е била малка мома,
на Дунав се огледува
с огледало кокалено,
сама себе отговаря:
"Ой Боже ле, мили Боже,
що съм тънка, та висока,
още бяла, та румяна,
нал да бях и черноока,
два бих града разградила,
третия бих запалила,
турчина бих разтурчила,
българина потурчила".
Зачуха я три овчаря,
три овчаря, три другаря,
та утече най-стар овчар,
та утече, па й рече:
- Мари моме, малка моме,
как те зачух, ум ми зайде,
стадо броих, не доброих!
Та утече втори овчар,
дума думи втори овчар:
- Мари моме, малка моме,
как те зачух, ум ми зайде,
кавал свирех низ бял Дунав,
кавал свирех, не досвирих!
Отромоня най-малкото,
най-малкого, глупавото, -
не умея как да реча,
как да реча: малка моме,
дай ми, моме, твойто цвете,
дето носиш на лицето,
дай го, моме, на калпака,
да го нося по овчари,
по овчари, по другари!
Пишман, Малгарско (Родопски напредък, VІІ, 179).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|