|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
126-б. ГОРДА И НЕИСКРЕНА ХУБАВИЦА - 2
Книга на народната лирика
Стани, нине, господине!
Пофали се Милкина майкя
снощи вечер на кладенци,
пред си моми и невести,
и пред млади момчетии,
че си има тънка Милка,
най-хубава, най-гиздава,
от си моми и невести:
- Кой прокопа три планини
и преведе морска вода,
и направи вита чешма, (2)
у Милкини равни двори,
той ще земе моя Милка!
Не се нае нигде никой,
най се нае лудо-младо,
лудо-младо неженено,
та прокопа три планини,
та преведе морска вода
и направи вита чешма (2)
у Милкини равни двори.
Та почука, та повика
на Милкини танки порти:
- Излез, излез, тънка Милке,
да налееш морска вода!
Не излезе тънка Милка,
най излезе Милки майкя.
Милки майкя отговаря;
- Милка така не е рекла,
най е Милка инак рекла -
кой насади бела лоза,
бела лоза в бели Дунав,
в бели Дунав на бел камък
и да роди бело грозде,
да набере във кошничка
и донесе у Милкини,
у Милкини равни двори, (2)
той ще земе тънка Милка!
Не нае се нигде никой,
най се нае лудо-младо,
лудо-младо неженено.
То насади бела лоза,
бела лоза в бели Дунав,
в бели Дунав на бел камък;
та се роди бело грозде,
и го набра във кошничка,
та донесе у Милкини,
у Милкини равни двори, (2)
па повика и почука
на Милкини тънки порти:
- Излез, излез, тънка Милке,
да си зобем бело грозде, (2)
бело грозде от бел Дунав!
Не излезе тънка Милка,
най излезе Милки майкя.
Милки майкя отговаря;
- Милка така не е рекла,
най е Милка инак рекла -
кой направи лък и стрела
и устреля звезда в небо, (2)
той ще земе моя Милка.
Не нае се нигде никой,
най се нае лудо-младо,
лудо-младо неженено.
То направи лък и стрела,
да устреля звезда у небо.
Та повика, та почука
на Милкини тънки порти:
- Излез, излез, тънка Милке,
я да стрелям, ти да гледаш.
Излезнала тънка Милка.
Не устреля звезда в небо,
най устреля тънка Милка (2)
между двете черни очи.
- Това тебе морска вода,
това тебе вита чешма,
това тебе бело лозе,
това тебе бело грозде,
това тебе лък и стрела,
това тебе звезда в небо!
Осиково, Врачанско, дн. Миланово, Свогенско (Стоин-ТВ, № 74)]
В печатното издание песента няма собствен номер и име, поради
което поставяме номера на предходната песен с индекс (бел. ред., Т. М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|